петък, 3 януари 2014 г.

"Принцът на мъглата" - четете на тъмно



Започвам да пиша за Карлос Руис Сафон с дебютния му роман, макар да стана известен с трилогията си за възрастни, в която разкри тайните на Гробището за книги. Няма особена причина да постъпя така, просто така ми дойде. Снощи дадох "Принцът на мъглата" на племенника си. Убедена съм, че този тийн-хорър ще го заплени, макар да не обича много-много да чете, като повечето подрастващи момчета.
За тези, които са чели "Сянката на вятъра" и вероятно вече са фенове на Сафон до живот, трябва да предупредя, че го няма онзи майсторски размах, но пък със сигурност няма да бъдат разочаровани. 

За какво става дума?

"Принцът на мъглата" е роман, разказващ за приключенията на едно момче. Като при повечето такива литературни герои, приключението само го намира, но пък и той не остава безразличен и целенасочено си търси белята. Семейството на въпросния герой се мести в едно малко, скучно, но пък романтично крайбрежно градче, където той бързо намира местен приятел. Бонусът е, че това се случва през лятото. Но до тук със слънчевата история. Както заглавието подсказва, това е мрачна приказка. Намесен е самотен морски фар, неговият пазител, криещ зловещи подробности за живота си, странни каменни фигури (доста подвижни при това), много мъгла, смелост, дързост, любов, свирепият маг Каин, смърт, подозрително хипнотична котка, отдавна потънал кораб, дадено обещание и видеозаписи, от които ще ви побият тръпки. Проклятие е на път да се сбъдне, часовници се движат наобратно, а от един гардероб се разнася призрачно кискане.

Целият този пъзел се намества до самия край на историята, който никак не е щастлив, но пък е победа на доблестта и смелостта.

Защо да се прочете?

Романът е рожба на титан на разказа. Сафон просто притежава думите и правото да ги подрежда пленително. Прочетете ли една негова история, ще искате още. Чете се адски леко, но определено не е приспивна песен. Трудно е такива тъмни и мрачни истории да се разказват с такъв финес, без да оставят лош вкус в устата. Честно казано, не се сещам за човек, на който не би харесала, освен може би тези, които не обичат да си вдигат адреналина с малко здравословен страх. На всичкото отгоре и не е много обемна, което я прави лесна за преглъщане именно от юношите, за които първоначално е била предназначена.
Съветът ми е да се чете по тъмно, на спокойствие. 


Защо да не се чете?

Казах - нямам представа :)

Ще я прочета ли пак?

Много вероятно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар