петък, 16 декември 2016 г.

Експериментът!



Преди време ми попадна един от онези списъци: "еди-колко-си книги, които всеки трябва да прочете". И понеже бяха само 20, реших да погледна. Ето ги и тях:

1. “Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет“ от Робърт Пърсиг

2. „Хълмът Уотършип“ от Ричард Адамс

3. „Последната лекция“ от Ранди Пауш и Джефри Заслоу

4. „Кратка история на почти всичко“ от Бил Брайсън

5. „Човекът в търсене на смисъл“ от Виктор Франкъл

6. „Вечната война“ от Джо Халдеман

7. „Космос“ от Карл Сейгън

8. „Бартълби писарят – Уолстрийтска история“ от Херман Мелвил

9. „Мишката – разказ на един очевидец“ от Арт Шпигелман

10. „За кого бие камбаната“ от Ърнест Хемингуей

11. „Кафка на плажа“ от Харуки Мураками

12. „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери

13. „Пътят“ от Кормак Маккарти

14. „Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес

15. „На изток от рая“ от Джон Стайнбек

16. „Как да печелим приятели и да влияем върху другите” от Дейл Карнеги

17. „Престъпление и наказание“ от Фьодор Достоевски

18. „Братя Карамазови“ от Фьодор Достоевски

19. „Чужденецът“ от Албер Камю

20. „Дюн“ от Франк Хърбърт

Казах си, че този път ще взема да пробвам с идеята на експеримент. Ще чета и след това ще споделя с вас доколко съм съгласна с важността им. Защото като цяло не съм съгласна с идеята за общовалидните книги. Първо да кажа, че няколко книги изпадат от експеримента, защото са всепризнати класики. Не казвам, че трябва да ги прочетете, казвам, че са се доказали в годините и изобщо няма да ги поставяме под въпрос. Малкият принц, Престъпление и наказание, Братя Карамазови и Сто години самота. Само ще вметна, че последната я четох точно 100 години. Чудех се дали тук да включа За кого бие камбаната. С Хемингуей сме в странни отношения. Харесвам всичко, свързано с личността му, освен писането. Преди да счупите компютъра, да обясня, че просто не мога да открия гениалността, за която всички говорят, не че съвсем не става за четене. Това май не прозвуча смекчаващо.... Както и да е. Мисълта ми е, че легендите около личността му надминават таланта. НО! Тази не съм я чела, така че влиза в експеримента. 

Започваме. Но не по ред на номерата. По ред на настроението ми. Все пак блогът си е мой. Започвам с Пътят.