понеделник, 30 декември 2013 г.

"Ужас" ще ви накара да настръхнете...Не само от страх


Тазгодишният Панаир на книгата ме зареди до горе с нови книги и бързам веднага да ви споделя за впечатленията си от първата прочетена. Една от гордостите на издателство "Изток-Запад" - "Ужас" на Дан Симънс. Когато Христо Блажев (за тези, които не знаят кой е -http://knigolandia.info/ ) ме увери, че никога няма да съжалявам, че съм купила тази книга, аз нямах друг избор, освен да му повярвам.
Ако кажа, че романът е по действителен случай, ще преувелича. По-скоро е базиран на действителни събития.

За какво става дума?

"Ужас" (на английски Terror) е името на един от двата английски кралски кораба, които се отправят на смела експедиция в Полярния кръг, за да търсят митичния Северозападен проход. И това е факт. Тези два кораба заминават от бреговете на Англия през 1845 година и никога повече не се завръщат. До ден днешен никой не знае какво се е случило с тези 128 души екипаж.
Доколкото разбирам, това са единствените факти, на които се опира Симънс, за да развърже явно трудно обуздаваното въображение. Книгата е епична.
Докато я четох, аз мръзнах с моряците, гладувах с тях, тресях се от страх и от неизбежност, плачех от вълнение и надежда, за минута не останах безразлична към това необикновено развитие на събитията, което Симънс предлага.
Никога не съм знаела, че такива експедиции тръгват с храна за 6 години. ШЕСТ ГОДИНИ. Екипажите предварително знаят, че ледът е коварен и че с настъпването на всяка зима той ще се затваря плътно около корабите им и няма да ги пуска до следващата пролет. Евентуално.
Историята е поглъщаща по много причини. Авторът не само дава лица и характери на безследно изчезналите мъже. Някои харесвате, някои откровено ще намразите. Освен това пред читателя се разкрива напълно непознатия свят на ледена пустиня, където природните и атмосферни закони са коренно различни от тези, които познаваме. И уменията, които имаме в нашия свят, няма да ни свършат никаква работа сред враждебните ледове. И не е достатъчно това, ами нещо неописуемо жестоко и нечовешко дебне в бялата пустош. Нещо, с което мъжете от двата кораба не могат да се справят. Няма и къде да избягат.
Това е само част от абсолютно запленяващата история. Ще се запознаете и с любопитни подробности около навиците на местните, ще вкусите сурово тюленско месо, ще ловувате бели мечки (които, оказва се, никак не са вкусни), ще давате мило е драго за топла постеля, ще онемеете пред красотата на северното сияние, ще изтръпвате от човешката жестокост, низост и омраза, ще се прекланяте пред човешката смелост и състрадателност.

Защо да се прочете?

Най-малкото от почит към тези мъже, които са рискували живота си за напредъка на човечеството. Освен това романът е пълен с прелюбопитни подробности за живота на ледовете, които наистина не знам как авторът изобщо е научил, че да ги предаде с такава увереност.
За любителите на приключението, трилъра и мистерията - задължителна книга.

Защо да не се чете?

Има едно нещо, за което се сещам - в началото си романът малко клони към документалност. Наведнъж се изсипват десетки имена на хора от екипажа, заедно с техните чинове и роля на корабите. Направо е невъзможно за запомняне, но не се и налага, с развитието на историята всичко ще си дойде на мястото. Освен това "Ужас" е 791 пленителни страници, от които някои хора може и да се изплашат. А за тези, които обичат да четат  - знам, че това е бонус :)

Ще я прочета ли пак?

И още как!