сряда, 18 септември 2013 г.

Голямото приключение на малкото таласъмче





  За пръв път ми се случва да пиша за детска книга, затова мисля е редно да разчупя малко модела, който иначе следвам.

  "Голямото приключение на малкото таласъмче" е приказка-игра, във всеки смисъл, който можете да извлечете от думата "игра". Първата по рода си такава за най-малките. Признавам, че бях много приятно изненадана и нямам търпение да я чета на още неродените си деца.  

  Малкото таласъмче Таласъмчо е принудено да предприеме едно необикновено приключение. Какво ще бъде то, решава само вашето дете. В края на всяка глава пред таласъмчето стоят избори. Дали да приеме вълшебен дар или да продължи да търси своето вълшебно цвете. Дали да стане цар на таласъмчетата или да си остане обикновен. Дали да даде на тролчето своята единствена ръждива стотинка или да си я запази. Както виждате, това са все възпитателни избори. Но каквото и да избере детето ви, приключението прави своя завой и продължава към нови предизвикателства. 

  По този начин вие имате 100 различни развития на сценария в една единствена книжка, с над 20 различни края! По пътя си вашето дете може да се учи на цветовете, да научи какво е ляво и дясно, да опознае някои животни и да разбере, че най-вкусното ядене става само с любов. И че всяко едно цвете е най-красивото. 


 

  Освен това предметите, които се споменават по време на приключението, са съвсем обикновени, има ги във всеки дом, но с малко въображение могат да станат много специални. Сигурно не сте се досещали например, че не само в бутилките има духове, с повече късмет могат да се срещнат и в буркан с компот!
  Препоръчвам я на всички родители. И ви обещавам, че ще се посмеете. Трябва да знаете обаче, че не може да се намери в книжарниците. Може да се поръча само от сайта
http://prikazka-igra.com 

С една книга си решавате проблема с четенето преди заспиване за месеци напред. Всяка нощ различен маршрут, всяка нощ различен избор, всяка нощ различно приключение. И за вас, и за детето ви. Единственото, което ме безпокои, е че е толкова интересна, че има опасност детето да не иска да заспива.

 


Авторът Никола Райков е завършил информационни технологии в Чикаго. И разправят, че това били скучни хора. Нищо подобно! Поздравявам го и за усета към детското, и за остроумието, и за любовта, и за огромното въображение.

Не бива да се подценява и луксозното издание - твърди корици, гланцирана хартия, тази книга ще оцелее и за вашите внуци. Освен това илюстрациите са просто чудесни, както сами виждате. Големи, много цветни и приятни за гледане, за разлика от все по-модерните драсканици с остри ръбове, от които ме побиват тръпки.

събота, 14 септември 2013 г.

"Ад" има своите достойнства


Дойде време да пиша и за "Ад" на Дан Браун. След "Изгубения символ" съм напълно убедена, че пари за негова книга няма да дам, но чета, ако ми попадне случайно.

За какво става дума?
В центъра на събитията отново е професор Робърт Лангдън, който се надпреварва с времето и с куп неприятели. Животът му отново е заплашен, отново се налага да разгадае трудна енигма, за да се измъкне и разбира се, за да помогне на човечеството. Компания този път му прави тайнствената Сиена Брукс, която крие тайни за себе си до самия край на романа. Действието се развива във Флоренция и в Истанбул, което е приятно разнообразие. Историята е вдъхновена от една от най-мрачните класики - "Ад" на Данте. Всеки, който е чел оригинала, знае, че въпреки тежкия си език, произведението грабва, защото е зловещо.

Защо да се прочете?
Наскоро ми попадна някаква статия, че заради последния роман на Дан Браун, продажбите на оригинала на Данте "Божествена комедия" са се увеличили в пъти. Дори само ако ви накара да проявите интерес към тази световна класика, пак е достатъчно. Освен това можете на научите много любопитни неща, с които някой ден да спечелите "Стани богат". Като например, че дворецът на Пепеляшка на Дисни е вдъхновен от Синята джамия в Истанбул.
Не, сериозно, комерсиалната сила на Дан Браун не бива да се подценява. Аз лично научих много неща за световната история и за историята на изкуството, които дори не знам дали ще запомня, но съм благодарна, че поне ще останат в пасивната ми памет.

Защо да не се чете?
Ами не е най-доброто, което е писал. Мои познати дори ме бяха предупредили, че е по-зле от "Изгубения символ", за който всички сме съгласни, че е много голям спад в нивото, но не съм съгласна с тях. Не е по-слаб роман, може би е на същото ниво. Дразнещ е на моменти. Нали разбирате, че никой, който е преследван от полиция и обучени убийци, бягайки, не изпада в умиление от паметници, когато ги зърне. Нито пък един от тези убийци, гонейки жертвата си, не разсъждава върху демонстрацията на превъзходство на мъжкото над женското в произведения от дадена епоха. Ако не умеете да се абстрахирате от този холивудски похват в литературата, това не е вашата книга.

Ще я прочета ли пак?
Едва ли.

петък, 13 септември 2013 г.

"За разумната употреба на комплиментите" - не правете тази грешка


Тази книга попадна при мен случайно. Стана по време на една от онези чудесни инициативи "Свободна книжарница". Носиш книги, взимаш книги. Чудесно е, защото хем споделяш, а те книгите са за това, хем успяваш да разкараш четиво, което не харесваш, хем се сдобиваш с нещо ново и интересно без пари.
Заглавието ми хареса, макар да ме обезпокои авторът. Нещо смътно ми подсказваше, че май не е от най-любимите ми, но не можех да си спомня дали наистина съм чела нещо негово или просто го бъркам с някого.

За какво става дума?
Главната героиня Изабел за по-удобно е богата наследничка, защото иначе няма как да се обясни безцелното й мотаене насам-натам, както и почти благотворителната ѝ работа като редактор на “Преглед на приложната етика" - издание, което никой не чете. Влюбена е в 14 години по-млад от нея мъж на име Джейми, а плодът на любовта им се казва Чарли. Влюбените не живеят заедно, никой не знае защо. Сложно е. Предполага се, че интригата трябва да се завърти около една картина на починал художник, която изведнъж повдига въпроси за автентичността си. Освен това любовникът ѝ по една случайност преди време е бил с племенницата ѝ, което поставя и тримата в неловки ситуации. А освен това и някой иска да заеме така апетитното място на Изабел като главен редактор на никому неизвестното списание.

Защо да се прочете?
Ако обичате така наречените "плажни четива", без особен смисъл, пак може би няма да е вашата книга, защото авторът (Алекзандър Маккол Смит) се напъва да образова на тема история и изкувство, че на места даже и на тема философия. Но ако обичате романи от поредиците на Рийдърс Дайджест, може и да ви хареса. Макар че не обещавам, че горещо ще я препоръчвате наляво и надясно.

Защо да не се чете? 
По ред причини. Аз лично смятам тази книга за изгубено време, а рядко смятам така за някоя книга. Не знам дали става дума за лош превод, възможно е, макар че е малко вероятно. Целият текст звучи като изсмукан от пръстите. Усещат се някакви напъни за впечатляващи описания. Образователните вметки, за които вече казах, стоят като кръпки. Все едно авторът си казва: добре, знам, че нямам кой знае какъв сюжет, да не кажа никакъв, ама поне да покажа, че съм умен като цитирам няколко закона и 3-4 философски течения. Някаква много лоша комбинация между любовна история, мистерия и аз не знам още какво. Даже любовната история не звучи правдоподобно, не повярвах на нито една от думите или мислите на героите, според мен никой не говори така на партньора си, нито се държи така с него. Толкова много не ми хареса, че представете си изумлението ми, когато четях биографията на автора.
  • 2004 : награда “Автор на годината” на British Book Awards;
  • 2004 : награда “Автор на годината” на Booksellers’ Association;
  • 2004 : награда “Автор на годината” на Waterstones
  • “Възхитително... Маккол Смит е написал възхвала на добротата, толкова дефицитна в нашия свят”. Сънди Телеграф  ?!?!?!?!?!
Ще я прочета ли пак?
Никога.

понеделник, 2 септември 2013 г.

Моите 10 - колкото и да е трудно класирането

1. Тютюн - Д. Димов

2. 1984 - Дж. Оруел

3. Защита Лужин - Вл. Набоков

4. Непосилната лекота на битието - М. Кундера - и всичко негово

5. Идиот - Ф. Достоевски

6. Майстора и Маргарита - М. Булгаков

7. Яловата вдовица - Б. Асиова

8. Всичко на Дамян Дамянов

9. Палата номер 6 - А. Чехов и изобщо неговите разкази

10. Разкази - И. Вазов и стиховете на Н. Вапцаров поставям на едно място