четвъртък, 6 юни 2013 г.

Невидимият мост - Джули Оринджър пише така, че ѝ завиждам



За какво става дума: Андраш Леви става студент по архитектура по чудо. Чудото се състои в това, че той не може да си позволи образованието, родителите му още по-малко, но талантът му бива забелязан и Андраш печели стипендия. Евреинът от Будапеща пристига в Париж. И до тук да спра, пак имате причина да прочетете романа, само дето всичко тепърва предстои.
Приказката започва обнадеждаващо и както често става и в живота... несправедливостта само чака да се зарадваш. В Европа избухва Втората световна война. Можете да си представите какво означава това за едно еврейско семейство. Джули Оринджър разказва премеждията на фамилията Леви, принудена да оцелява, както може. А Андраш тъкмо е успял да се оплете в една тайнствена история, в която първо се оказва доставчик на писмо, после се увлича по получателката му - учителка по балет, а в крайна сметка си спечелва и куп други неприятности.

Защо да се прочете: Романите, свързани с война, винаги са оставяли в мен едно чувство на недоумение. Особено, когато е засегната темата с избиването на евреи. Защо? Наистина ли хората могат да бъдат толкова жестоки без причина? Наистина ли някой си въобразява, че е НОРМАЛНО, че е СПРАВЕДЛИВО да убиваш стотици невъоръжени хора? Но това е друга тема.
Причината да прочетете "Невидимият мост" е проста - това е великолепна книга. И не става дума само за могъществото и жестокостта на войната, които винаги те карат да мислиш. Джули Оринджър всъщност много умело маскира войната като една тайнствена сила, която мята семейството на Андраш Леви като парцалени кукли. Този жесток кукловод си играе с чувствата, здравето, нервите, живота им дори. Събира ги и пак ги разделя, за да ги събере пак и пак да ги раздели.

Защо да не се чете: Описах ви темата на романа и ако тя не ви допада - ето ви причина. Също така едва ли ще посегнете към "Невидимият мост" ако сте от онези хора, които се плашат от дебели книги.

Ще я прочета ли пак: Задължително!