петък, 19 юли 2013 г.

"Апарат" - една книга, която ме изненада




Какво четеш сега?
- "Апарат". 


За какво става дума?

 - Хм... Наистина, за какво става дума. Дали за консуматорското общество и откачените мечти да притежаваме неща, от които нямаме никаква нужда, но които са ни втълпени като крайно нужни от рекламите и от другите? Дали за това, че е възможно и напълно реално в най-скоро време да се образуват движения с хиляди последователи, които да отрекат безполезното пазаруване и да се съсредоточат върху земята, храната и простия модел "услуга за услуга". Дали за сблъсъка на тези идеи? Или за това, че колкото и логично и справедливо да ни звучи един лидер, винаги трябва да имаме едно на ум за него. Защото ВСЕКИ има цена. Или пък е обикновен роман за един тип Емил, който се опитва да се възползва от шанса на живота си да стане милионер. Не законно, разбира се, но това в България така или иначе се толерира, даже аплодира. Или за това да си дадем сами сметка на какво сме способни, ако ни се удаде възможност да решим всичките си проблеми с кредити и наеми, като прецакаме някого? Дали точно тогава няма да срещнем другото си аз?

Защо да се прочете?
Млад български автор. За мен обикновено това е достатъчна причина. С текст на Васил Георгиев се срещам за пръв път и мога да кажа, че много ми хареса. Да, тръгна ми трудно, малко странно ми звучеше в началото, но после всичко си дойде на мястото. Сюжетът е динамичен, развръзките са неочаквани. По много лек начин е смесил темите за консуматорството, за които вече споменах, евентуалните начини да се борим с тази тенденция и приключенията на главния си герой. Препратките с действителността са неизбежни, имам предвид политици, играчи от ъндърграунда, бивши властимащи. Сюжетът хем е безкрайно реален, защото да, така се случват нещата, хем има нереални включвания като една от героините - Дневна звезда. Ако ви се чете роман за София, България, сега, това е вашата книга. Съвременна, леко смахната, доста сериозна на места, остроумна.


Защо да не се чете?
Не ми хареса само краят. Някак ми остана недовършена, а може би именно това е била целта. 


Ще я прочета ли пак? След много време.