Първо държа да кажа, че съм много подозрително настроена към хумор и сатира по отношение на родната действителност. Не защото въпросната действителност не си ги заслужава, а защото обикновено се правят по един и същ начин. Тоест по два начина. Първо - опитваме се да повторим старите български автори, което е нелепо, защото и времето, и хуморът са се променили. Второ - опити тип "Чужденецът", които ме изнервят с безсилието си. Все едно няма нищо по-смешно от това да се кепазим на фона на чужденците. Ние сме много прости, ха-ха-ха, как изглеждаме в очите на другите, ха-ха-ха...
"Рицарите на празната чаша" на Костадин Костадинов няма нищо общо с това, за което говорех по-горе. Авторът се е справил блестящо с една много сериозна задача - смехът.
За какво става дума?
"Рицарите на празната чаша" е мила родна картинка. Тук и сега. Времето си върви, години се менят, демокрацията заема мястото на социализма, но в България си остават места, където това няма никакво значение. Природата неумолимо сменя сезоните си, пролетта идва независимо от войната през зимата, гората мълчи упорито, хората се раждат и умират, варят ракия и я изпиват. Защото иначе не се живее.
Такова място е Църнокучево. Мястото, където се развива действието. Там само кучето Лиско не пие. Е, има и още един, но с трезвеността си той е спечелил всеобщо недоверие. Може да си помислите, че действието ще се развива около реколтата, но не, по холивудски завръзката е убийство. Всички знаят кой го извършил, той не се е и крил, но на никой не му пука. В това село никой нищо не е видял и всеки знае всичко. Всички са пияни, но не можеш да ги метнеш лесно. Може с години да не са припарвали до града, но цялата политика им е ясна.
Разбира се неизбежно е през стената на безразличие към цивилизацията да преминат разни иновации като европейски субсидии, паркинги и агитации, но те така се оплитат в църнокучевската действителност, че от тях нищо не остава в чистия им вид.
Там никаква техника не работи. Не работи и демокрацията, нито капитализмът. Нито разследването на убийство може да доведе до резултат.
Защо да се прочете?
Защото си заслужава. Много остроумна книга. Смешна, точна, съвременна, иронична, сатирична, на моменти чак прекалено истинска, та е неприятно. Независимо от кой край на България сте, ще намерите нещо от него. Защото в цялата страна хората давят радост, мъка и ежедневие в пиене, в цялата страна е пълно с дървени философи, които не може да учудиш с нищо, навсякъде се краде, навсякъде хора с позиции и обикновени наемници се скатават и в това е смисълът на тарикатлъка.
Обещавам ви смях, в който ще се намесят един булдозер, мечка с малкото си, магарица, тайнствен пророк, НЛО и разбира се Лиско - кучето, което единствено има връзка с Бога.
Защо да не се чете?
Любителите на леки романчета, кримки, любовни, леки трилъри... няма да я харесат. Това е книга-огледало. Стига да можем да се видим. Книга-мост, между времето преди и сега. Тези, които не познават "преди" (като мен), няма да разберат всичко, но според мен това не е лошо. Има много подтекст, който разбира се не е задължително да се търси, но ако се чете без него, не знам какво ще остане от текста.
Ще я прочета ли пак?
Сигурно. Като начало ще я дам на няколкото човека, за които съм сигурна, че ще я оценят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар