вторник, 16 април 2013 г.

Калин Терзийски - "Войник" на 40



Прочетох "Войник" на Калин Терзийски като първата негова книга, с която се сблъсквам. Да, да, знам, крайно време беше. След толкова слушане за автора и произведенията му, очакванията са неизбежни. Ако кажа, че ми е харесало, ще съм се изразила меко. Очарова ме. Но по един начин, който малко хора могат. И обикновено го могат мъже, съжалявам, но е така. Бях чувала много за приятната лудост на Терзийски и сега вече знам какво е това. Богат език, много истински, изумително искрени вметки от вътрешността на мислите, едва забележима философия. Майсторство.

За какво става дума?  Сюжетът проследява пътя на автора като писател, някъде из Северна България. Но не е толкова важно къде е той и с кого, по-важни са мислите, спомените и чувствата му по време на това пътуване. Ако беше естраден певец, тази книга щеше да се казва "Един мъж на 40". Носталгия по казармата, поклон пред истинското приятелство, малко вътрешен мъжки свят, малко сблъсък с нежния пол, и най-важното - неизбежното осъзнаване на смъртта. И колко е кратко времето преди нея. За мен като жена беше много любопитно да надникна в главата на един зрял мъж. Да видя, че и него го е страх, че и него го мъчат спомени. И съмнения.

Защо да се прочете?  Горещо препоръчвам, особено на хората на 40 и отгоре. Ще ви хареса, ще се посмеете, пък даже може и да поплачете. За едно време, което сме свикнали да хулим, но което е повече от свидно, защото е символ на младостта и на очакването за промяна.

Защо да не се чете? Калин Терзийски прави всичко възможно тази книга да е интересна на много широк кръг от хора. Все пак има огромна вероятност да не ви е много понятна, ако сега сте на 18 години. Препратките към казармата ще ви звучат мъгляво и няма да разберете как е повече от естествено в ония времена хората да се противопоставят на основа музика - рок и сръбски турбофолк.

Ще я прочета ли пак? Сигурно. По-сигурното е, че ми се отвори апетитът за други негови произведения.

Няма коментари:

Публикуване на коментар