За какво става дума?
Това е един роман на възможността. Роман, който загатва "какво било, ако..." В случая - ако е верен слухът, че Анастасия, оцелялата по чудо дъщеря на последния руски император, наистина е избягала в България. А дали е било така? Как е стигнала до тук? Знаели ли са висшите сили, че се крие у нас и ако да - търсили ли са я? Какво е станало с богатството ѝ, кой ѝ е помогнал. Все въпроси, на които Христо Карастоянов дава отговор по свой начин. В една негова хипотетична история.
Такъв роман е опасен като проект, поне според мен. Трябва да е много добре исторически обоснован и да не прекалява с предположенията, за да звучи достоверно. Според мен авторът се е справил блестящо. Оставил е енигмата, колкото да пали въображението, но и е дал едно възможно обяснение, за да се засити гладът на читателя. Прекрасна книга.
Оставя чувство за един неизживян живот, за мисли, които не са минавали през ничия глава, за дрехи, които никой не е носил. Както казва самият автор: "А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и невъзможни сънища - като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш."
Защо да се прочете? Защото ще ви даде знания, които може би липсват или са непълни. За да си позволите да повярвате на един художествен отговор на една от големите исторически загадки. За да се опитате да си представите как живее една жена с кралска кръв в едно планинско село. От какво се страхува и за какво мечтае.
Защо да не се чете? Ако сте фенове на книги тип трилъри, които се четат на един дъх и нямат нужда от препрочитане, недейте. Това е книга, за която трябва да си дадете време. Да я усетите и осмислите. Не го препоръчвам и като плажно четиво.
Ще я прочета ли пак? Предполагам, че да. Но след време. Със сигурност ще я препоръчвам, какво я препоръчвам и на вас
Няма коментари:
Публикуване на коментар