понеделник, 9 януари 2017 г.

Чужденецът

Втората книга от препоръчаните, за която реших да пиша, е "Чужденецът" на Албер Камю. Отново произведение, за което дори не бях чувала, от автор, когото не познавам. 


"Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам. Получих телеграма от приюта: „Майка почина. Утре погребението. С най-добри чувства.“
Това е начало, което печели, признавам. Веднага създава атмосфера, интерес към героя и любопитство за развръзката, или може би за предисловието. Но, за жалост, не са много хубавите неща, които мога да кажа за тази творба. Със сигурност не е книга, която трябва да прочете всеки. Тя повече от сигурно е книга, която ще се хареса на малцина. 
Много бързо става ясно защо героят на Камю е чужденец. Мьорсо е от Париж, но живее в Алжир и това съвсем не е причината за заглавието на романа. Той не плаче на погребението на майка си, не изпитва нищо. В този смисъл той е чужденец в страната на общоприетото. Има добро социално положение, работа, приятели. Но няма усещане за социално лицемерие, през повечето време се държи абсурдно и това, предполагам, е голямата идея - роман на абсурда. За един човек, който убива без особена причина, почти без да иска и съвсем естествено приема да умре, защото е редно. Чете се лесно, признавам, изказът е прост и точен, без никакви излишъци. 
По мое мнение авторът има много повече заслуги като мислител и философ, отколкото като писател. От Гугъл разбрах, че е бил представител на екзистенциализма, тоест, бил е зает да разсъждава върху съществуването и същността. Доколкото разбрах, именно възгледите на французина водят до развитието на "абсурдизма" във философията. Това са достойнства, които са неоспорими. "Чужденецът" също има принос именно в тази посока. Описвайки изборите на едно същество, неговите представи за това какъв да бъде и какво да прави, в случая абсурдно сблъсквайки се с представите на обществото за редно и нередно.
Ако не се бях запознала с постиженията на автора, щях смело да заявя, че това е една силно надценена книга.  Прочетете я, ако се интересувате от философия. Аз не бих я сложила в такъв списък.


1 коментар:

  1. На мен също не ми хареса изобщо, но книжните сноби ще те изядат. Митът за Сизиф ми хареса малко повече, но и нея не бих сложил в такъв списък. Всъщност за мен най-надценената книга в историята на света е Малкия принц. Това, с което си се захванала, няма смисъл. Тези списъци се правят от комплексари, за да си каже някой "тоя пич колко е начетен". Не им обръщай внимание,

    ОтговорИзтриване