събота, 14 септември 2013 г.

"Ад" има своите достойнства


Дойде време да пиша и за "Ад" на Дан Браун. След "Изгубения символ" съм напълно убедена, че пари за негова книга няма да дам, но чета, ако ми попадне случайно.

За какво става дума?
В центъра на събитията отново е професор Робърт Лангдън, който се надпреварва с времето и с куп неприятели. Животът му отново е заплашен, отново се налага да разгадае трудна енигма, за да се измъкне и разбира се, за да помогне на човечеството. Компания този път му прави тайнствената Сиена Брукс, която крие тайни за себе си до самия край на романа. Действието се развива във Флоренция и в Истанбул, което е приятно разнообразие. Историята е вдъхновена от една от най-мрачните класики - "Ад" на Данте. Всеки, който е чел оригинала, знае, че въпреки тежкия си език, произведението грабва, защото е зловещо.

Защо да се прочете?
Наскоро ми попадна някаква статия, че заради последния роман на Дан Браун, продажбите на оригинала на Данте "Божествена комедия" са се увеличили в пъти. Дори само ако ви накара да проявите интерес към тази световна класика, пак е достатъчно. Освен това можете на научите много любопитни неща, с които някой ден да спечелите "Стани богат". Като например, че дворецът на Пепеляшка на Дисни е вдъхновен от Синята джамия в Истанбул.
Не, сериозно, комерсиалната сила на Дан Браун не бива да се подценява. Аз лично научих много неща за световната история и за историята на изкуството, които дори не знам дали ще запомня, но съм благодарна, че поне ще останат в пасивната ми памет.

Защо да не се чете?
Ами не е най-доброто, което е писал. Мои познати дори ме бяха предупредили, че е по-зле от "Изгубения символ", за който всички сме съгласни, че е много голям спад в нивото, но не съм съгласна с тях. Не е по-слаб роман, може би е на същото ниво. Дразнещ е на моменти. Нали разбирате, че никой, който е преследван от полиция и обучени убийци, бягайки, не изпада в умиление от паметници, когато ги зърне. Нито пък един от тези убийци, гонейки жертвата си, не разсъждава върху демонстрацията на превъзходство на мъжкото над женското в произведения от дадена епоха. Ако не умеете да се абстрахирате от този холивудски похват в литературата, това не е вашата книга.

Ще я прочета ли пак?
Едва ли.

Няма коментари:

Публикуване на коментар