Мастилени петна

"Мастилени петна" е първият роман на Симо Андонов. Сигурно като всеки пристрастен читател, и аз много обичам да чета нечия първа книга. Особено, когато е българска, особено когато е съвременна.
Мастилените петна са най-често свързвани със световноизвестния тест на Роршах. Всеки вижда, каквото си иска. Според собствената си обремененост и изкривеност. В този смисъл, в книгата на Симо Андонов може да видите себе си, може да видите съседа или някой познат. Може пък образите да ви се сторят прекалено измислени. Зависи от собствената ви обремененост.

За какво става дума?

За двама души. Единият млад (Калин), другият - не (Харалампи). Единият гори да постигне мечтите си, другият ги е постигнал, но гори само в мъките на ежедневието. Единият се стреми към любовта, другият страда от нея. Но няма нищо по-типично от това, нали? Основните определения на младостта и старостта са именно тези. Книгата описва хем животите и терзанията на двамата, хем зародилото се помежду им приятелство. Чрез това приятелство младият трябва да разбере, а старият - да си спомни.
Действието се развива в България, в София основно. Което е супер. Неведнъж съм казвала, че ми липсват автори, които не се страхуват да описват съвременния град. Не да бягат в някое романтично село или в чужбина за по-лесно.

Защо да се прочете?

Защото е българска. Това първо. Според мен авторът има голям талант в описанията. И не говоря за онези блестящи, изпълнени с красиви сравнения описания на изгреви и залези. Говоря за описването на мокра софийска улица. На есен. На умора. На глътка хубава бира в жегата. На мръсотия. Такива неща.
Усмихнаха ме разговорите на развален английски. Защото българинът се разбира с всички. Или поне толкова много му се иска, че се получава.
Усмихнаха ме картините на дълбоко български реалности. Усмихна ме портретът на българската майка.
 "Има нещо необичайно типично и същевременно уникално за българските майки: те никога не ти позволяват да станеш от масата, преди да са ти донесли яденето,    
............
после през цялото време да стоят прави отстрани на масата, докато се храниш, сякаш те пазят нещо да не разстрои апетита ти, а не дай си боже, да не искаш допълнително! Тогава крайно се обиждат, че не харесваш храната им и бързат да ти сипят още два черпака, като обясняват, че това е съвсем мъничко.
...........
за да ти сервират огромен десерт, който ти задължително трябва да изядеш, въпреки че нямаш вече никакво свободно място в стомаха си, едва тогава те оставят да напуснеш трапезата, изразявайки известно недоволство, че нищо не си ял!"

Хареса ми идеята на автора да вкара в сюжета 8 повести, написани от единия му герой. Досущ като мастилени петна.

Защо да не се чете?

Не бих могла да кажа, че не трябва да се чете. Има вероятност да не ви хареса, ако сте от онези читатели, които непрестанно чакат нещо да се случи. Да убият някого, някой да забременее, някой да си тръгне, друг да дойде... Тази книга е по-скоро описване на вътрешни състояния, които водят до развитието на действия.

Ще я прочета ли пак?

Предполагам.

Господинов номиниран за най-голямата италианска литературна награда!!!

Романът на Георги Господинов „Физика на тъгата" (преведен от Джузепе Дел Агата и издаден от „Воланд") е в петорката на първото европейско издание на наградите „Стрега".

Това е най-важното литературно отличие в Италия, нещо като „Оскар" в сферата на книгоиздаването на Апенините. През годините носители на наградата са световноизвестни имена като Алберто Моравия, Чезаре Павезе, Итало Калвино, Примо Леви, Умберто Еко, Клаудио Магрис.

Това е втора престижна номинация за автора след тази за най-добър преводен роман „Фон Рецори", която беше обявена през април тази година.

Новината за успеха на Господинов съобщи българският Институт за култура в Рим. Заедно с българина за отличието ще се състезават автори на романи, носители на национални награди от Испания, Германия, Франция, издадени от големите издателски къщи „Мондадори" и „Фелтринели". Условието е те да са били преведени и издадени неотдавна в Италия и да са спечелили отличия в родните си страни.

На 1 юли петимата кандидати ще участват в среща на закриването на Международния литературен фестивал в Рим.Победителят ще бъде излъчен на специална церемония на 3 юли, когато ще бъдат връчени наградите „Стрега" и за италиански роман.

Преди дни швейцарският Neue Zürcher Zeitung написа, че с този роман Господинов изстрелва българската литература и себе си в първа лига на европейските писатели и сравни романа със „Сто години самота" на Маркес.

За мен е чест, коментира Георги Господинов пред news.bg.

Искам да благодаря на хората, които повярваха в този роман на български, това са моите читатели, издателят ми Божана Апостолова и български поети, които се обадиха веднага след излизането на романа като Иван Теофилов, Екатерина Йосифова и много други. Разбира се, да благодаря на преводача на италиански Джузепе дел Агата, който преведе романа с любов и на малкото римско издателство Воланд, каза Господинов.

Както писаха италиански медии, благодарим на издателката Даниела Ди Сора, за лудостта да издаде български автор. Присъединявам се към тази благодарност, допълва писателят.