"Принцът на мъглата" - четете на тъмно

Започвам да пиша за Карлос Руис Сафон с дебютния му роман, макар да стана известен с трилогията си за възрастни, в която разкри тайните на Гробището за книги. Няма особена причина да постъпя така, просто така ми дойде. Снощи дадох "Принцът на мъглата" на племенника си. Убедена съм, че този тийн-хорър ще го заплени, макар да не обича много-много да чете, като повечето подрастващи момчета.
За тези, които са чели "Сянката на вятъра" и вероятно вече са фенове на Сафон до живот, трябва да предупредя, че го няма онзи майсторски размах, но пък със сигурност няма да бъдат разочаровани. 

За какво става дума?

"Принцът на мъглата" е роман, разказващ за приключенията на едно момче. Като при повечето такива литературни герои, приключението само го намира, но пък и той не остава безразличен и целенасочено си търси белята. Семейството на въпросния герой се мести в едно малко, скучно, но пък романтично крайбрежно градче, където той бързо намира местен приятел. Бонусът е, че това се случва през лятото. Но до тук със слънчевата история. Както заглавието подсказва, това е мрачна приказка. Намесен е самотен морски фар, неговият пазител, криещ зловещи подробности за живота си, странни каменни фигури (доста подвижни при това), много мъгла, смелост, дързост, любов, свирепият маг Каин, смърт, подозрително хипнотична котка, отдавна потънал кораб, дадено обещание и видеозаписи, от които ще ви побият тръпки. Проклятие е на път да се сбъдне, часовници се движат наобратно, а от един гардероб се разнася призрачно кискане.

Целият този пъзел се намества до самия край на историята, който никак не е щастлив, но пък е победа на доблестта и смелостта.

Защо да се прочете?

Романът е рожба на титан на разказа. Сафон просто притежава думите и правото да ги подрежда пленително. Прочетете ли една негова история, ще искате още. Чете се адски леко, но определено не е приспивна песен. Трудно е такива тъмни и мрачни истории да се разказват с такъв финес, без да оставят лош вкус в устата. Честно казано, не се сещам за човек, на който не би харесала, освен може би тези, които не обичат да си вдигат адреналина с малко здравословен страх. На всичкото отгоре и не е много обемна, което я прави лесна за преглъщане именно от юношите, за които първоначално е била предназначена.
Съветът ми е да се чете по тъмно, на спокойствие. 

Защо да не се чете?

Казах - нямам представа :)

Ще я прочета ли пак?

Много вероятно.

"Ужас" ще ви накара да настръхнете...Не само от страх

Тазгодишният Панаир на книгата ме зареди до горе с нови книги и бързам веднага да ви споделя за впечатленията си от първата прочетена. Една от гордостите на издателство "Изток-Запад" - "Ужас" на Дан Симънс. Когато Христо Блажев (за тези, които не знаят кой е -http://knigolandia.info/ ) ме увери, че никога няма да съжалявам, че съм купила тази книга, аз нямах друг избор, освен да му повярвам.
Ако кажа, че романът е по действителен случай, ще преувелича. По-скоро е базиран на действителни събития.

За какво става дума?

"Ужас" (на английски Terror) е името на един от двата английски кралски кораба, които се отправят на смела експедиция в Полярния кръг, за да търсят митичния Северозападен проход. И това е факт. Тези два кораба заминават от бреговете на Англия през 1845 година и никога повече не се завръщат. До ден днешен никой не знае какво се е случило с тези 128 души екипаж.
Доколкото разбирам, това са единствените факти, на които се опира Симънс, за да развърже явно трудно обуздаваното въображение. Книгата е епична.
Докато я четох, аз мръзнах с моряците, гладувах с тях, тресях се от страх и от неизбежност, плачех от вълнение и надежда, за минута не останах безразлична към това необикновено развитие на събитията, което Симънс предлага.
Никога не съм знаела, че такива експедиции тръгват с храна за 6 години. ШЕСТ ГОДИНИ. Екипажите предварително знаят, че ледът е коварен и че с настъпването на всяка зима той ще се затваря плътно около корабите им и няма да ги пуска до следващата пролет. Евентуално.
Историята е поглъщаща по много причини. Авторът не само дава лица и характери на безследно изчезналите мъже. Някои харесвате, някои откровено ще намразите. Освен това пред читателя се разкрива напълно непознатия свят на ледена пустиня, където природните и атмосферни закони са коренно различни от тези, които познаваме. И уменията, които имаме в нашия свят, няма да ни свършат никаква работа сред враждебните ледове. И не е достатъчно това, ами нещо неописуемо жестоко и нечовешко дебне в бялата пустош. Нещо, с което мъжете от двата кораба не могат да се справят. Няма и къде да избягат.
Това е само част от абсолютно запленяващата история. Ще се запознаете и с любопитни подробности около навиците на местните, ще вкусите сурово тюленско месо, ще ловувате бели мечки (които, оказва се, никак не са вкусни), ще давате мило е драго за топла постеля, ще онемеете пред красотата на северното сияние, ще изтръпвате от човешката жестокост, низост и омраза, ще се прекланяте пред човешката смелост и състрадателност.

Защо да се прочете?

Най-малкото от почит към тези мъже, които са рискували живота си за напредъка на човечеството. Освен това романът е пълен с прелюбопитни подробности за живота на ледовете, които наистина не знам как авторът изобщо е научил, че да ги предаде с такава увереност.

За любителите на приключението, трилъра и мистерията - задължителна книга.

Защо да не се чете?

Има едно нещо, за което се сещам - в началото си романът малко клони към документалност. Наведнъж се изсипват десетки имена на хора от екипажа, заедно с техните чинове и роля на корабите. Направо е невъзможно за запомняне, но не се и налага, с развитието на историята всичко ще си дойде на мястото. Освен това "Ужас" е 791 пленителни страници, от които някои хора може и да се изплашат. А за тези, които обичат да четат  - знам, че това е бонус :)

Ще я прочета ли пак?

И още как!