Тази книга попадна при мен случайно. Стана по време на една от онези чудесни инициативи "Свободна книжарница". Носиш книги, взимаш книги. Чудесно е, защото хем споделяш, а те книгите са за това, хем успяваш да разкараш четиво, което не харесваш, хем се сдобиваш с нещо ново и интересно без пари.
Заглавието ми хареса, макар да ме обезпокои авторът. Нещо смътно ми подсказваше, че май не е от най-любимите ми, но не можех да си спомня дали наистина съм чела нещо негово или просто го бъркам с някого.
За какво става дума?
Главната героиня Изабел за по-удобно е богата наследничка, защото иначе няма как да се обясни безцелното й мотаене насам-натам, както и почти благотворителната ѝ работа като редактор на “Преглед на приложната етика" - издание, което никой не чете. Влюбена е в 14 години по-млад от нея мъж на име Джейми, а плодът на любовта им се казва Чарли. Влюбените не живеят заедно, никой не знае защо. Сложно е. Предполага се, че интригата трябва да се завърти около една картина на починал художник, която изведнъж повдига въпроси за автентичността си. Освен това любовникът ѝ по една случайност преди време е бил с племенницата ѝ, което поставя и тримата в неловки ситуации. А освен това и някой иска да заеме така апетитното място на Изабел като главен редактор на никому неизвестното списание.
Защо да се прочете?
Ако обичате така наречените "плажни четива", без особен смисъл, пак може би няма да е вашата книга, защото авторът (Алекзандър Маккол Смит) се напъва да образова на тема история и изкувство, че на места даже и на тема философия. Но ако обичате романи от поредиците на Рийдърс Дайджест, може и да ви хареса. Макар че не обещавам, че горещо ще я препоръчвате наляво и надясно.
Защо да не се чете?
По ред причини. Аз лично смятам тази книга за изгубено време, а рядко смятам така за някоя книга. Не знам дали става дума за лош превод, възможно е, макар че е малко вероятно. Целият текст звучи като изсмукан от пръстите. Усещат се някакви напъни за впечатляващи описания. Образователните вметки, за които вече казах, стоят като кръпки. Все едно авторът си казва: добре, знам, че нямам кой знае какъв сюжет, да не кажа никакъв, ама поне да покажа, че съм умен като цитирам няколко закона и 3-4 философски течения. Някаква много лоша комбинация между любовна история, мистерия и аз не знам още какво. Даже любовната история не звучи правдоподобно, не повярвах на нито една от думите или мислите на героите, според мен никой не говори така на партньора си, нито се държи така с него. Толкова много не ми хареса, че представете си изумлението ми, когато четях биографията на автора.
- 2004 : награда “Автор на годината” на British Book Awards;
- 2004 : награда “Автор на годината” на Booksellers’ Association;
- 2004 : награда “Автор на годината” на Waterstones
- “Възхитително... Маккол Смит е написал възхвала на добротата, толкова дефицитна в нашия свят”. Сънди Телеграф ?!?!?!?!?!
Никога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар